Мразовит делничен предиобед в софийски квартал. Минавам забързано покрай контейнерите за боклук край съседния блок. Върху капака на единия са поставени две големи, стари кукли. От онези, които едно време седяха разкрачени на капака на сватбените автомобили между две схождащи се V - образно редички от налепени главички на карамфили. Куклите не са много вехти, само са стари. Изхвърлени са немилостиво; видимо са подметнати на капака на контейнера с много пренебрежение. Едната зяпа безучастно към небето, другата е извила глава към мен и ме укорява със стъклените си очи, а краката й провисват безжизнено и грозно. Бързам да ги отмина. Някак съм сигурна, че са ги изхвърлили не техните собственици. А най-вероятно наследниците им.
След половин час се връщам обратно по същия път. Куклите още са там. Към тях тъкмо се приближават с дебнещи стъпки двама претърсващи контейнерите цигани. Облечени са добре. Единият, по-възрастен, посяга и с хищно движение ги дръпва от капака на контейнера, върти ги и ги оглежда, явно решава да ги вземе. Държи в ръка голяма и зловеща на вид кука. Явно с нея се рови по-удобно в дълбокия контейнер. По-младият също има такава кука. Не са ги отпуснали надолу, както човек държи опасен инструмент, когато не го използва, а са ги навирили някак стръвно напред. Точно когато минавам покрай тях, двамата някак се раздвижват, така че се оказват близо до мен. С хищните си куки. Свива ме страх. Знам, че не е рационално да се страхувам, но се стряскам. Отминавам, те също отминават. Качват се в спрялото до контейнерите голямо, старо, бяло беемве и продължават към следващия контейнер. Обикалят си контейнерите из квартала с бяло беемве.
Достойно за Лао Ши преживяване. Но по-добре да свалим неговите обувки колкото се може по-бързо.
ОтговорИзтриванеВъпреки че,... мойта утеха е, как поне не можеш да носиш повече от един чифт обувки наведнъж...
Но неговата - едва ли.
Да, на мен също често ми е мъчно за Лао Ши. Защото той не е лош човек всъщност. Тук обаче се проявява насаденото от неправилното възпитание в детската възраст неоснователно убеждение за съществуването на справедливост. Всъщност няма справедливост, разбира се, хората не си получават според заслугите, а както дойде, често каквото успеят сами да си откъснат със зъби и нокти от устите на другите, по-деликатните и вярващи във вселенската справедливост, "и пряников сладких всегда не хватает на всех", дето викаше Окуджава.
ОтговорИзтриванеПрава си - обувките биват разни, както и "правдите" - големи, малки,тихи и шумни.
ОтговорИзтриванеКоето само по себе си не е важно. Въпросът е, че този пост е мн. добър, по мое мнение.
Това е по Кустурица (без зловещите ти Хичкоковски мотиви и разните рефлексии за куклите). Жалко, че беемвето не е чисто ново - щеше да е много по-реалистично. Защото иначе е ясно, че като клошар можеш да изкараш повече, отколкото като нещо друго. Те затова и не искат дори в най-лютите студове някой да ги обгрижва, топли и храни по социалните центрове. Точно днес в един сутрешен блок двама се жалваха, че полицаите ги пребили, защото смятали, че тия крадат кабели. Като че ли щом крадат, полицаите щяха да имат право да ги бият. Поне така мисли Милен Цветков.Личеше му. Ама единият клошар (и двамата гладко избръснати, вчесани, докарани) имаше цайси, за каквито аз още размишлявам дали да си ги купя. Нищо, че носът му е като падладжан от не знам от какво.Тъй тука станаха много темите. Ама пък като чета вашите коментари, уж всички думи знам, пък нищо не разбирам. Много закодирано.
ОтговорИзтриванеА, още една тема - за справедливостта
Аз много обичам да се запознавам с изказванията на Сергей Станишев. Вчера четох едно от октомври месец, в което заявава: "В политиката справедливост няма и ББ тепърва ще осъзнае това". На мен лично не ми трябва роман, за да ми разкрие образа на цялата световна банда политици. Туй изречение ми стига.
И все пак, какво става с КИТАЙ???
Бе не беше ново беемвето, но беше много запазено и видимо редовно обгрижвано, т.е. не беше прогнила кошница в никакъв случай.
ОтговорИзтриванеНовото сигурно им'ги е паркирано в двора. :)
И аз си мисля напоследък за Китай и за следващия си разказ за него. Пустото време обаче не ще да се разтегли като чифт нови тиранти и това си е. Така че... чакаме всички, мда.