Има ли пръдня в самолета?

(или Новите байганьовци)

Цяла седмица се колебах дали да напиша този пост, и таман бях решила да не го пиша, и хоп! Дойде новият уикенд и с него – още тумби нови българи, които актуализираха в съзнанието ми болезнените съзерцания по-долу.

Imagine…
Представяме си многозвезден балнеохотел на родното крайбрежие. Въз-празен през седмицата поради несезонието, той се понапълва с люде през уикенда.(1)

И то какви люде!
Мъже с космати до много космати(2) гърди и гърбове, с огромни шкембета като фитнес топки(3), се бухват с трясък и плясък в минералния басейн и пухтят доволно из него, пресичайки пътя на всеки, който има нещастието да е в басейна. На закуска и на вечеря те се явяват по анцузи, опънати до спукване от горепосочените шкембета, с мазни, небръснати физиономии, с дежурния „лош” поглед изпод ниско смъкнатите вежди(4). Жените им се стараят с всички сили да са като тях, и те по анцузи, и те гледат лошо, и те пресичат пътя. Децата – също.

Засичат те по коридорите. Стоят плътно пред вратата на асансьора, така че от него няма излизане, или те забърсват с рамо, за да минат пред теб. Никога не са чували, че при влизане в асансьора се поздравява, а поздравиш ли ги ти, от четирима отговаря един (ако е на кеф).
Тези хора са доволни от себе си, нямат усещането, че с нещо са ущърбни, че нещо не им достига, нямат ни най-малкото чувство, че са невъзпитани и простаци. Разбира се, учат децата си на същото.

Вярно, че сме, както там се казваше, млада демокрация, и елитите ни тепърва се създават. Само че те изобщо не се създават, защото тази чалгаджийско-мутренска естетика всъщност изпълва нашите елити. Които са напълно доволни от нея и друго не търсят, и не искат.

Колко ли старчески-мърморещо звуча… Дори на себе си. Но такава погнуса ме обзема пред тази гледка, че не мога да я опиша.

* * *

Колкото до самолета… Наскоро пътувах с българския превозвач от европейска столица към България, заедно с голяма група представители на българските общини (доколкото схванах от надписите по багажа им). Представителите на българските общини се държаха на летището като ученици от пети клас на екскурзия. Кикот, шеги и закачки с хормонален привкус, прескочи-кобила и гоненица между струпаните планини багаж, побутвания и скроявания на номера от типа „скрихме на Пешо багажа, егати купона!“. Жалко, че от никъде не излезе някоя измъчена учителка да въведе малко ред.

Разбира се, както вече се случва закономерно(5), мястото ми беше сред тяхната група.

Палавниците продължиха с шеги и закачки по време на полета, но това беше белият кахър.

По-малко белият бяха сочните пръдни, които на четири (!) пъти се разнесоха от седалката пред мен.

Ето това май ми се случва за първи път.

Пътувала съм в самолет, в който се пуши. Пътувала съм в самолет, в който някой пали пура, и въздухът за дишане свършва. В самолет, в който някой повръща. Или някое бебе се нааква и майката разлепва памперса и дълго и безпомощно съзерцава продукта от жизнената му дейност (ако се съди по миризмата).

Но за първи път пътувам в самолет, в който представител на българските общини се изпърдява четирикратно.

Смятам, че съм достигнала ново стъпало в развитието си.

____________________________________________________
(1) Ако може някой да ми обясни защо варненци се вдигат и отиват в бургаски хотел край морето, защото аз не разбирам.
(2) Честна дума, наблюдаваните (неволно! И почти насилствено) от мен косми достигаха до 12-15 см. И това великолепие се стеле по тумбаците и буцестите гърбове. Честна дума.
(3) Фитнес топките са с диаметър от 55 до 75 см.
(4) Предполагам, че така смятат, че изглеждат по-авторитетно.
(5) От доста време вече съм извела редица закономерности на моето пътуване в самолет. Ето някои от тях:
- ако в самолета има ревящо бебе, то е много близо до мен;
- ако в самолета има приказлива тетка, която през целия тричасов полет не млъква нито за миг, тя е от другата страна на пътеката на моя ред и си е намерила с кого да си говори;
- ако има футболен отбор или запалянковци, те са зад мен или пред мен, но в непосредствена близост;
- ако някого го заливат с кола по време на полета, това съм аз;
- и други, но това са най-важните.