Поредната балнео-история, този път случила се не с мен, но ще я разказвам от името на лирическия си герой за удобство.
И така...
Имало едно време китно българско градче на име Вършец...
Бяхме с детето на дълъг уикенд във Вършец и решихме да се приобщим към радостите на минералния басейн в санаториалния център.
Наистина, малко поочукан този център, принадлежащ на пръв поглед към епохата на предразвития социализъм - олющени стени, прашно фоайе с гъгнещ телевизор и насядали около него старци, мрачни коридори. Само една съблекалня и за мъже, и за жени, функционираща на принципа на външното наблюдение „Чакай малко, че ей-сега влезе една жена да се преоблича“ и на доброволното редуване на половете. Само един басейн е напълнен с лековита минерална течност, вероятно също за икономии, и къпането в него е смесено като в японските топли извори, но всичко това по никакъв начин не може да ни развали настроението, все пак сме на почивка. Затова се отнасям добродушно и към тези дребни неуредици, и към цялостната общо взето унила и мизерна атмосфера, преобличаме се с малкия и влизаме в басейна.
В басейна - топло, приятно, отпуска мускулите и настройва благостно. Проведох задълбочена интелектуална беседа с един непознат мъж, застанали един до друг (то в топлата минерална вода се стои на едно място, не се плува, ако не искаш инфаркт примерно). По едно време човекът тръгна да си излиза от басейна. С постепенното му подаване над водата осъзнах, че почти всички пръсти на краката му вече ги няма, а самите крака са целите в открити язви и рани. Разбирам, болен, лекува се... но някак ми стана едно... особено.
Накиснахме се ние, излизаме, обличаме се, избърсваме се, всичко на 6, идва ред да си плащаме. Мястото е такова едно особено, че се плаща на излизане. Лелката, осигуряваща външното наблюдение на съблекалнята (че и вътрешното, защото по едно време се навря при нас в съблекалнята с мила непосредственост), обясни как трябва да идем на касата за тази цел и отказа да вземе тя парите. Не можело, трябвало на касата да се плаща.
Вдигнах вежди, но аз съм спокоен човек, особено външно, и тръгнах към касата.
И така...
Имало едно време китно българско градче на име Вършец...
Бяхме с детето на дълъг уикенд във Вършец и решихме да се приобщим към радостите на минералния басейн в санаториалния център.
Наистина, малко поочукан този център, принадлежащ на пръв поглед към епохата на предразвития социализъм - олющени стени, прашно фоайе с гъгнещ телевизор и насядали около него старци, мрачни коридори. Само една съблекалня и за мъже, и за жени, функционираща на принципа на външното наблюдение „Чакай малко, че ей-сега влезе една жена да се преоблича“ и на доброволното редуване на половете. Само един басейн е напълнен с лековита минерална течност, вероятно също за икономии, и къпането в него е смесено като в японските топли извори, но всичко това по никакъв начин не може да ни развали настроението, все пак сме на почивка. Затова се отнасям добродушно и към тези дребни неуредици, и към цялостната общо взето унила и мизерна атмосфера, преобличаме се с малкия и влизаме в басейна.
В басейна - топло, приятно, отпуска мускулите и настройва благостно. Проведох задълбочена интелектуална беседа с един непознат мъж, застанали един до друг (то в топлата минерална вода се стои на едно място, не се плува, ако не искаш инфаркт примерно). По едно време човекът тръгна да си излиза от басейна. С постепенното му подаване над водата осъзнах, че почти всички пръсти на краката му вече ги няма, а самите крака са целите в открити язви и рани. Разбирам, болен, лекува се... но някак ми стана едно... особено.
Накиснахме се ние, излизаме, обличаме се, избърсваме се, всичко на 6, идва ред да си плащаме. Мястото е такова едно особено, че се плаща на излизане. Лелката, осигуряваща външното наблюдение на съблекалнята (че и вътрешното, защото по едно време се навря при нас в съблекалнята с мила непосредственост), обясни как трябва да идем на касата за тази цел и отказа да вземе тя парите. Не можело, трябвало на касата да се плаща.
Вдигнах вежди, но аз съм спокоен човек, особено външно, и тръгнах към касата.
Там протече следният диалог:
Аз: - Колко струва?
Касиерката: - Три и петдесет.
Аз: - Заповядайте.
Касиерката, без да взема парите: - Трите имена!
Аз: - Моля? Защо?
Касиерката: - Така ни искат, господине, нали трябва да издаваме фактура!
Аз: - Аз не искам фактура, ето парите, довиждане.
Касиерката, повишава глас: - Трите имена!
Аз: - Еди-кой си.
Касиерката, трака с един пръст по клавиатурата, после: - Точен адрес!
Аз: - София.
Касиерката: - Жека, улица, номер, блок, вход, етаж, апартамент, пощенски код!
Аз, вече започвам да се дразня сериозно, но още се надявам да се размине: - Ама защо са ви...?
Касиерката: - Нали издаваме фактура, господине! Ако не въведа точен адрес, системата не ме пуска по-нататък!
Аз: - Не искам фактура!
Касиерката: - Не може, на нас са ни казали да издаваме фактура! Точен адрес!
Аз: - Еди-къде си.
Касиерката, продължава да си попълва фактурата: Кажете си егенето!
* * *
Тук ще направя кратко лирическо отклонение.
Касиерката: - Три и петдесет.
Аз: - Заповядайте.
Касиерката, без да взема парите: - Трите имена!
Аз: - Моля? Защо?
Касиерката: - Така ни искат, господине, нали трябва да издаваме фактура!
Аз: - Аз не искам фактура, ето парите, довиждане.
Касиерката, повишава глас: - Трите имена!
Аз: - Еди-кой си.
Касиерката, трака с един пръст по клавиатурата, после: - Точен адрес!
Аз: - София.
Касиерката: - Жека, улица, номер, блок, вход, етаж, апартамент, пощенски код!
Аз, вече започвам да се дразня сериозно, но още се надявам да се размине: - Ама защо са ви...?
Касиерката: - Нали издаваме фактура, господине! Ако не въведа точен адрес, системата не ме пуска по-нататък!
Аз: - Не искам фактура!
Касиерката: - Не може, на нас са ни казали да издаваме фактура! Точен адрес!
Аз: - Еди-къде си.
Касиерката, продължава да си попълва фактурата: Кажете си егенето!
* * *
Тук ще направя кратко лирическо отклонение.
Защото именно тук се ядосах, ама здраво.
Напомням: не става въпрос за покупка на плазма или вземане на кола на лизинг, или дори закупуване на винетка (!) Става въпрос за плащане на три и петдесет еднократен вход в разнебитен минерален басейн в порутена соцсграда.
Сестра ми казва: защо не ги попита дали са администратори на лични данни? Какви администратори, какви лични данни? Тези женици там не изглеждаха да са чували такива сложни думи. Някой ги е чучнал пред един компютър и им е казал: е те така че пишете! и те именно така пишат. А народът, без да разсъждава, храбро си ръси егенето наляво и надясно.
Дори да оставим настрана вече популярните измами с лични данни (като например вземането на кредит от твое име в интернет само с имената и прословутото егене), то е пълен абсурд да ти искат въпросните данни - те са лични, бе, ей, л и ч н и са тия данни! - за да си купиш билетче за баня!
Край на лирическото отклонение. Връщане в грубата реалност.
* * *
Касиерката, продължава да си попълва фактурата: Кажете си егенето!
Аз, съвършено вбесен вече: - Няма да си кажа егенето, откъде накъде ще си казвам егенето, вземете си тези три и петдесет и толкова, не искам фактура!
Касиерката, крещи към лелката от разказа по-нагоре: - Видя ли ма, Славке, какви хора пускаш в басейна, не искат да си кажат егенето! Друг път такива хора да не пускаш! Сега ти ще ми кажеш твоето егене, щом те не искат да си кажат егенето, трябва ми егене, ей на, виж, системата без валидно егене не ме пуска по-нататък! Кажи си ти сега твоето егене, щом ги пускаш такива хора, дето не искат да си кажат егенето, и друг път такива да не пускаш, защото на мен ми трябва егене, и тогава ти ще ми казваш твоето и ти ще се баняш!
Лелката ѝ отговаря нещо в духа на добре балансираната махленска препирня. Касиерката продължава да врещи към нея. Аз хвърлям три и петдесет, хващам детето за ръка и си излизам. Така и не си дадох егенето.
И добре че не го дадох. Защото чак после, като ми помина, се сетих какво щеше да ме попита тя след егенето.
Щеше да ми поиска номер, дата, място и орган на издаване на личната ми карта.
Сто на сто.
Според мен контрастите в нашата родина ще се задълбочават все повече и скоро неграмотните лелки, които събират ЕГН-та и адреси от народонаселението, ще мутират в още по-агресивни ( и още по-неграмотни) обществени служители, които строго и непоколебимо ще събират биометрични данни на входа на градските тоалетни, например. После ще дойде ден, в който безсловесни обучени организми ще оперират с "голи" скенери на входа и изхода на подлезите, защо пък не?
ОтговорИзтриванеИ въобще, крайно време е да започнем да се съпротивляваме, кой както може.
Ей за това става дума, за съпротивлението. Никой не се съпротивлява, мамка ни! Вместо коментар тук, написах онова нещо в моя блог, както исмятам през следващите три дни да пусна още три неща. А може и по-бързо да го направя, че иначе може да ми подействат успокоителните ;)
ОтговорИзтриванеЗа съпротивата - боя се, че насадената насилствено инертност у всички живели при социализма много добре се разбира с демократичния непукизъм у всички, които живеят при демокрацията на принципа на крайния индивидуализъм. Оттук следва, че като цяло - мало и голямо - в нашата държава сме инертни, пасивни, отдръпващи се и несъпротивляващи се, освен ако не бъдем настъпени и притиснати като плъхове до стената. Пък и тогава браним само собственото си егенце (от „его“, да не се бърка с „егененце“, което, както се видя, не особено браним).
ОтговорИзтриванеМисля си и още нещо - особено и във връзка с пуснатите вчера-днес неща в твоя блог, които ме оставиха безмълвна през по-голямата част от днешния ден - дали пък проблемът не идва оттам, че с нещата се занимават изначално некомпетентни хора? Баняджийки попълват егенета в митичен и много строг софтуер за фактури. Разсеяни девойчета „работят“ „като“ сервитьорки и забравят, разливат, сервират с краката си и се цупят, че при това накърняват личностното си величие. Ще ме прощаваш, но учителки кметуват, а в общините изкопаеми лелки все още могъщо размятат огромните регистри на есграона (не звучи ли като граала), в които са писали като млади практикантки още с перодръжки през петдесетте на миналия век. Да бе, знам, че от едно ниво нагоре назначенията са политически, а не експертни. Ама просто не може така. Т.е. може, очевидно, но нищо няма да се получи. Т.е. нещо ще се получи, но нищо свястно.
Българина се съпротивлява като иде в кръчмата и се хване за ракията. Разбирай и в преносния смисъл, не по-малко.
ОтговорИзтриване