1.
Всяко следващо поколение отмъщава жестоко на предишното за всичко, което това предишно поколение е причинило на по-предишното. Ей така. Безсмислено и безпощадно.
2.
Веднъж, преди много години, получих телеграма за рождения си ден от една сродница. Тя обичаше този, хм, начин на поздравяване.
Телеграмата беше тип „луксозна“ - недокартичка с ужасни изображения на цветя, щамповани на предната „корица“, и собствено текстът на телеграмата, отпечатан на телетайп и налепен криво вътре.
Този текст гласеше:
„Честит рожден ден. Сърдечни неблагопожелания. Еди-коя си.“
- Ха-ха! - засмях се щастливо аз. - Как само са объркали тези в пощата! Ама че патици! Очевидно е, че текстът е бил „Сърдечни благопожелания“!
Това беше преди много, много години.
Едва вчера истината ме халоса по главата в някакъв момент на просветление.
Всъщност не е имало никаква грешка в пощата.
Текстът е бил именно този и пожеланието - именно такова.
Впрочем, последвалото развитие на отношенията ми с тази сродница го доказва и го крещи дори, но аз още години наред щастливо се смеех, колчем си спомнех за тази телеграма, и си виках: „Егати, каква смешна грешка!“.
Няма грешка.
Често, ама твърде често, вбесяващо често нещата са именно такива, каквито изглеждат.
И всяка заумна рефлексия само ни води към вица „Е, Пено, измисли нещо да обясниш и тия женски гащи, с които съм обут, нали си интелигентна жена!"
Дето викал дядо Фройд на дъщеря си, понякога бананът е просто банан, Анна. Нищо повече от банан.
(Анна се е казвала дъщеря му, ако някой не знае.)
3.
Дойде време за малко оптимизъм.
Имаше такъв емпирично изведен природен закон - че обикновено причината за дадено събитие е първата, най-очевидна причина, която се вижда, но не си спомням точното му име... Това със сигурност съм го учил по "Надежност и ремонт на локомотива" , доколкото знам е широко разпространен и в криминалистиката.
ОтговорИзтриванеЗа отмъщението - то е "градивно" донякъде, колкото и извратено да звучи това, защото другата опция би била самоунищожение, която не е градивна доникъде...
Хрумна ми по този повод една велика мисъл "Ние сме джуджета, които седят върху раменете на титани". Ако е уместно именно тук да дам скромният си принос към съкровищницата на човешката мъдрост, бих добавил: "...И акат понякога там, на(от)високо..."
т.3 оставям без коментар, защото е прекалено обширна
„За отмъщението - то е "градивно" донякъде, колкото и извратено да звучи това, защото другата опция би била самоунищожение, която не е градивна доникъде...“
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, че ми го напомни. Съвсем си прав и струва ми се, че ще намеря утешение и в тази мисъл. Всъщност вече черпя някакво утешение от представеното в т.2 и в т.3 - сега и от т.1 ще има. Наистина ти благодаря.
Като говоря за утешение, имам предвид именно библейския смисъл - успокоение, умиротворение, известно просветление в скромните рамки на способностите ми за такова, разбира се.
А за закона, за който говориш - дали не беше Бръсначът на Окам?
„Бръсначът на Окам е най-разпространеното наименование на принципа за простотата в науката. Съгласно този принцип, от множеството теории, които обясняват един и същ проблем еднакво добре (ceteris paribus), за предпочитане е най-простата, т.е. тази, която използва най-малко предположения.“
Просто банан, с две думи :-).
И още малко за Бръснача на Окам, че много ми харесва:
ОтговорИзтриване“При Бръснача на Окам няма точна дефиниция на просто и съответно, сложно. Става въпрос не толкова за простото разбиране на модела на обяснение, колкото за вида и качеството на необходимите непроверими предположения.
Пример: След буря се вижда повалено дърво. От наблюденията “буря” и “повалено дърво” се извлича простата хипотеза, че “дървото е повалено от силен вятър”. Тази хипотеза изисква единствено предположението, че вятърът е повалил дървото, не метеор или слон.
Алтернативната хипотеза: “Дървото беше прекършено от диви, 200 метра високи извънземни” съгласно Бръснача на Окам е безполезна, тъй като тя, противно на първата, изисква множество допълнителни предположения. Например съществуването на извънземни, тяхната способност и воля да пропътуват междузвездни пространства, способността за преживяване на 200 м високи същества при земното привличане, и т.н.
Бръсначът на Окам не посочва коя от тезите е вярна, само показва коя изглежда по-правдоподобна при директно сравнение. “
Цитатът е от Уикипедия, която, както всички студенти знаят, е същинската квинтесенция на истината и щом нещо е намерено в нея, няма смисъл да се търси другаде и да се задълбочава изследването, недай си боже да се съмняваш в написаното:-). Но философските статии обикновено са доста добри.
Предупреждение: Всичко по-надолу е далеч от мъдростта на горното.
ОтговорИзтриване1. Баба ми така плашеше майка ми. Като казах "майка ми": отварям ти поста, а там пише "29 април, честит рожден ден". Мама има днес рожден ден. Малко се същисах като го видях. Да пием за мама.
2. Историята с телеграмата ме сети за една моя телеграма до Росица (тази, дето е в Германия сега). Като се женеше за пръв път, ожени се за един Антон, който все хленчеше и се жалваше от Росица(това беше тяхна шега), та като се женеше за него, аз и пратих телеграма :"Честито на теб и горкия Антон". Росица получила следната телеграма: "Честито на теб и горкия Антон. Така написано: горкия Антон". Телеграфистките в кв. лозенец са били по-мислещи от тези на сродницата ти.
3. Много ми харесва. Пак си намерила някой сайт с хубави неща. И не делишься.
Точно така, "бръсначът"! Предполагам, че случки подобни н атаз ис телеграмата са се случвали на всички, още едно доказателство, че всъщност НЕ живеем в реалният свят, а по-скоро в изграденият от самите нас собствен, виртуален свят или в най-добрия случай - в досегът му с истинското, реалното битие.
ОтговорИзтриванеЗатова - на "писано", не вярвай! Ето един любим виц, за разведряване на обстановката:
Една бабичка влязла в аптеката и пита аптекарката:
- Моркови има ли?
- Ама, бабо, ние сме аптека, не Плод-Зеленчук...
- Добре, де, добре...а моркови има ли?
- Бабо, отвън с големи букви пише АПТЕКА!
- То може и да пише, ама аз на писано не вярвам!
- ???
- Веднъж така, гледам една врата, на нея пак с големи букви пише К-Р. Влизам вътре - то клозет! Така че, не ми разправяй ти на мене...аз на писано не вярвам.
Ето затова, най-вече ние, не бива "писаното" да си го слагаме много-много на сърце! :-)))))
Аз докато пиша тук се появили още коментари. Аз ли бавно пиша, вие ли бързо коментирате?..
ОтговорИзтриванеИскам да имам тази мъдра книга "Надежност и ремонт на локомотива". Ще ми стане настолна.
Мисля, че между самоунищожението и отмъщението има и нещо друго, върху което не мога да мисля преди да си намеря десет камиона за понеделник, но съм сигурна че го има и че е по-добро от тия двете.
За бръснача на Окам много благодаря. Преди време четох една скрито-популярна книга по философия, където го обясняваха много неясно и тогава си помислих, че трябва да се поинтерувам, ама на... Пък сега ми дойде наготово.
А сега кажи честно, толкова много желаещиш ли има да публикуват коментари тук, че си наложила цензура? Щото при мен няма ни един. Тук не знам как да изобразя тъжно плачещо човече... Мисля, че хубавото на този блог е, че си общуваме само тримата, като и тримата изглеждаме като да не сме роднини.
Един съвет към блога - ако е възможно, направи така щото да може да има коментар към коментара, реплика, дуплика и т.н., за по-пълноценна комуникация. Виждал съм, че на други места го има, ама дали тука не сме "през къща" в тоя Blogger, та затова "немаме кола", не знам...
ОтговорИзтриванеМдам... Така хубавичко си хортуваме, но този блог има недостатъци, съгласна съм.
ОтговорИзтриванеПърво, модерацията на коментарите. Въведох я, когато се беше появил преди време един метролюбец, аргументиращ се в яростния си спор с доводи от типа „ма как мое да си толкова тъпа, ма!“. Понеже аз не владея такъв вид спор и не ме кефи да ми се сере на метеното (Excuse my French!), включих модерацията. Вярно, че сме си само ние тук, ама не съвсем. Моите статистики показват съкрушителен спрямо нас тримата брой читатели от България, Русия и Украйна, ако щете, вярвайте. Нямам нищо против да пише коментари, който иска, но имам против да ми се изхождат тук, където така уютно си беседваме в разбирателство и толерантност (пфу, гадна, изтъркана дума!). Но ако наистина много те дразни тази модерация, кажи и ще я изключа. Друг вариант е да заключа блога само за приятели, но това предполага приятелите при всяко влизане да го четат да трябва да се логват. Според мен това би понапрегнало приятелството :-), затова и не го правя.
За йерархизирането на коментарите. Не се предлага такава услуга в този блогспот.ком. Тука сме „през къща“. Затова мисля да прехвърля блога на друга платформа, което и ще направя в първия свободен момент, който мога да му посветя. Да си бъбрим там уютно и наистина да става разговор, който да може да бъде проследен.
По другите безкрайно интересни коментари ще отреагирам по-късно, защото трябва да си довърша нормата работа за сутринта, иначе няма как. :-) Да си намеря и аз десетте камиона, образно казано.
Така. По желание на публиката и по мое собствено такова мигрираме, като едни лебеди същи, към http://schrodingerkat.wordpress.com/
ОтговорИзтриванеНямам време сега да дооправям всички постове там, но и това ще стане.
Налитай, народе! И пиши йерархизирани коментари! Чака-а-а-ам!