Добре че този блог го четат общо трима души (заедно с мен), защото сега ще изразявам и защищавам една крайно непопулярна обществена позиция.
А именно: аз не харесвам софийското метро и го намирам за недомислено, недонаправено, обслужвано типично по нашенски, с две думи – хубава работа, ама българска.
Интересно, че откакто сме горди собственици на цяла една линия на метрото, не съм срещнала човек, който да се изкаже поне малко от малко критично. Всички, мало и голямо, леят дитирамби и презглава хвалят ББ, все едно го е родил лично това метро. Всички, независимо от възраст, пол, занятие, политически симпатии, номер на обувките и каквото и да било още.
Доколкото се помня, винаги съм била майстор да заставам на непопулярни позиции. Например веднъж бяхме на работа на петия етаж в едно малко кабинетче, забутано сред тесните коридорчета горе, и някъде долу в столовата избухна пожар. Задимя, замириса и пр. Аз предложих на хората да излезем все пак на двора, откъде да го знаем този пожар колко е голям. Леле, като ме емнаха на смях – страхлива съм била, това пък сега защо, еее ае ся кво толкова… И не излязохме. После се оказа, че се запалило олиото във фритюрника на готвача долу, загасили го и това е бил пожарът (а впрочем можеше и не само това да бъде). А мен и досега ме е яд защо не си излязох сама, а малодушно останах с всички. Впрочем може и да съм си излязла, честно казано, не помня. Помня само поредната си непопулярна позиция.
И днес отново се връщам към онова, което ми е присъщо, а именно непопулярните позиции, като ще критикувам софийското метро. На което много ме е яд.
1. Да, знам, че няма как изведнъж да се построят двайсетина линии, които да обхождат града, така че на всеки петстотин метра да има спирка на някоя от тях (както в Париж). Аз и не искам нещо такова, наивен човек съм, но не до такава степен. Обаче тази една линия е далеч от това да е полезна на всички софиянци. Или на повечето. Или на половината. Лаудативната преса говори за 50-80 хиляди души, които го използват дневно. Тоест, метрото в настоящия си вид е полезно за определени хора в определени случаи (това ми напомни начините за самокритика на партията от едно време: в отделни случаи са допуснати изолирани слабости от отделни хора). Ако случайно живееш по трасето му. Или ако работиш по трасето му. И то близо до спирка. Действително, жителите на град Люлин сега вече могат много по-лесно да нахлузят празничния анцуг и да се качат да се повозят до мола на Стамболийски на зяй-пазар. Е, добре де, и да идат на работа или на училище. Не отричам, много им е полезно. Както и на жителите на Младост 1. Не виждам обаче никакви основания за всенародна еуфория по този повод, защото всенародна полезност няма. Оказва се, че с парите от моите данъци (които не са малко) и изобщо, данъците на всички нас баламите, които си ги плащаме, е построено нещо, което е полезно на отделни хора. Лошо няма, но на това някак си не се акцентира достатъчно в медиите, струва ми се.
2. Проектантът на този нов, блестящ строеж на 21-ви век в София малко се е разсеял, когато е ставало въпрос за техническото и електронно оборудване за таксуване на пътниците. Не знам някъде да има такава идиотска… бе не мога да я нарека дори и „система“, защото в системата има нещо системно, последователно, обмислено така, че да е свързано с останалите елементи. А тук… Я да видим:
- ако си случаен пътник, можеш да пътуваш само с билетче, което си си купил току-що и на място. Не може да си купиш билетчето днес, а да пътуваш утре. Не може да си купиш карнетка с десет билетчета, за да си имаш и да не чакаш на опашката на касата или пред автомата, който е толкова интуитивен, че просто ме заболява интуицията, като си помисля. Само току-що закупен. Защото скенерите, които сканират баркода на билетчето ти на входните турникети, нямало как да прочетат старо билетче, защото можели да четат само току-що продадени билетчета. Еми сега толкова можели.
- можеш да пътуваш и с електронен билет, който се зарежда с 10, 20 или 50 пътувания на касата (пак на касата!). Това добре, но електронните билети са по-дефицитни и от виетнамското кафе и тоалетната хартия по времето на социализма. Лично аз в продължение на седмица правих напразни опити да си купя такова, преди да успея.
- можеш, разбира се, да пътуваш и с абонаментна карта, която показваш на грубиянски подвикващата лелка от касата, преди да преминеш най-вдясно до нея през турникетите. Контрол live, дето се вика. Лесно се ориентираш къде е лелката по крясъците й, които ехтят из цялата станция: „Покаааазвайте си картитееееей!“ Историята мълчи как преминаваш, ако лелята в този момент пикае в тоалетната, или ако се е извъртяла с гръб към теб, за да обсъди рецептата за една много лека тортичка с другата леля, която би трябвало в това време да продава билети.
- и за десерт запазвам най-хубавото. С билетчето от метрото можеш да пътуваш само в метрото (и само незабавно, както вече казах). С него не можеш да пътуваш в трамвай, тролей или рейс. И с електронно билетче от метрото не можеш. И обратно, с билетче от трамвай, тролей или рейс не можеш да пътуваш в метрото. Вижте само колко добре премислена, удобна и приятелска за потребителите система на таксуване!
Та значи сега аз като инцидентен потребител на градския транспорт имам в чантата си талони за трамвай/тролей/рейс и електронно билетче за метрото. Само трябва да мисля навреме за докупуване на едните и дозареждане на другото. Смятам, че съм се уредила добре при съществуващите условия.
Защо, по дяволите?!
3. Няма да критикувам естетиката на влаковете – едно метро е повече функционалност, отколкото естетика, а естетиката е въпрос на пари. В нюйоркското метро влаковете са отвратителни, мръсни, издраскани с графити, по пода няма къде да стъпиш от плюнки и дъвки, обаче метрото си върви и хората си се возят невъзмутимо. Явно не намират за нужно да се трошат грешни пари за чистота и красота. И нашите метростроители видимо застъпват тази позиция. Обаче от гледна точка на безопасността е имало още какво да се направи.
- откритият перон. Да, не всички перони са закрити със стени откъм влака и това сигурно също струва пари. Обаче вместо да наклепат с убитобледорозова или жълтеникава боя една ивица на земята, която да не се престъпва от гражданите в името на безопасността, да бяха турили широка гумена ивица с бабуни на нея, както другаде по света! Защото има и слепи граждани, стари, недовиждащи, деца и пр. Надали струва милиарди, а като се има предвид, че имаме там десетина станции, няма да е толкова голям разход. Аз, разбира се, съм невротик, но този гол перон без никакви видими предпазни средства и с видим наклон към коловоза определено ме напряга.
- разстоянието между влака и перона. В Хонконг непрекъснато предупреждават в метрото: Mind the gap! Внимавай за разстоянието между влака и перона! Въпросното разстояние, за което трябва да внимаваш, като слизаш, е някъде около 4-5 см и примерно, можеш да си изпуснеш в него картата или да речем, телефона, ако много се постараеш. Но хората предупреждават. В нашето метро, понеже нали е по-ново, това разстояние е абе не чак цяла педя, но някъде между 20 и 25 см.
4. На четвърто, но не и на последно място, обслужването в метрото потресе до дъно моята чувствителна душа. То (обслужването, не метрото) с нищо не е по-различно от българския модел, но някак си не го очаквах в тези бляскави покои на техническата мисъл.
Оня ден например отивам да пътувам с метрото и правя пореден опит да си купя електронен билет. На моето любезно питане „Добър ден. Извинете, имате ли електронни билети?“ тварта на касата излая „Не!“ и загледа през мен, защото беше свършила разговора и нямаше какво повече да си кажем. Аз безмълвно побутнах към нея две по петдесет стотинки, тя безмълвно ми хвърли едно билетче. Ай ся, няма да се хабим да казваме разни излишни думички като заповядайте, благодаря, моля, довиждане и пр.
Отидох на перона. Докато чаках влака, явно някой беше престъпил въпросната жълта линия на безопасност, защото изведнъж се включи високоговорител, от който с пращене изрева левентски мъжки глас:
„Дръпни се веднага от жълтата линия!!!“ Директно така, без лигави извинения и благодарности, нали е пич.
Ето в този момент на мен за първи път през живота ми се прииска да емигрирам. Някъде. Все едно къде. Не се сещам за друга държава, където хората да се лаят така, освен може би СССР, но там не искам да емигрирам така или иначе.
Стана много дълго и не остана място да спомена и за обявяването на спирките, което е гордо само на български език, така де, който иска да разбира, да учи български в края на краищата, нали е европейски език.
Всъщност силните ми негативни чувства към софийското метро според мен до голяма степен се дължат на някакво неволно сравняване между него и други метра, в които съм се возила. Не че са толкова много: ползвала съм метрото в Париж, Брюксел, Будапеща, Ню Йорк, Пекин и Хонконг. Може и да забравям някое, де. Но много краткият и повърхностен сравнителен преглед показва следното:
- В Париж и в Брюксел можеш да си купиш карнетка от 10 билетчета (в Париж) или карта с 10 пътувания (Брюксел), които важат буквално с години. Случвало ми се е да изровя от чантата си билети, купени преди 3-4 години, и да си пътувам прекрасно с тях. В Ню Йорк, може би и в Пекин, за там не проверих, си купуваш карта и си я зареждаш с брой пътувания, колкото искаш. В Хонконг също, но я зареждаш с определена сума, защото там цената е различна в зависимост от това дали се возиш една спирка или десет, дали минаваш през тунела под залива или не, и пр. Навсякъде, разбира се, можеш да си купиш и отделно билетче, нищо че си чужденец, винаги пише и на език, който разбираш.
- Навсякъде електронните карти и билетите важат за всички видове транспорт в града, а не гордо само за метрото.
- В Брюксел таксуването на билетчето ти осигурява оттам нататък един час транзит, в който можеш да използваш всяко друго превозно средство на градския транспорт, без да плащаш друг билет.
- В Пекин и в Хонконг на перона откъм влака има стъклена стена с врати, които се отварят само когато зад тях е спрял влак и си е отворил и той вратите. Така че перонът е напълно обезопасен.
- Само в Будапеща срещнах нещо, отдалече наподобяващо касиерката от разказа ми по-горе. Навсякъде другаде персоналът на метрото е любезен и вездесъщ, винаги готов да ти съдейства при нужда.
Та значи, не го харесвам софийското метро. Обаче това заслужаваме – това имаме.
Родина, сине,...
А именно: аз не харесвам софийското метро и го намирам за недомислено, недонаправено, обслужвано типично по нашенски, с две думи – хубава работа, ама българска.
Интересно, че откакто сме горди собственици на цяла една линия на метрото, не съм срещнала човек, който да се изкаже поне малко от малко критично. Всички, мало и голямо, леят дитирамби и презглава хвалят ББ, все едно го е родил лично това метро. Всички, независимо от възраст, пол, занятие, политически симпатии, номер на обувките и каквото и да било още.
Доколкото се помня, винаги съм била майстор да заставам на непопулярни позиции. Например веднъж бяхме на работа на петия етаж в едно малко кабинетче, забутано сред тесните коридорчета горе, и някъде долу в столовата избухна пожар. Задимя, замириса и пр. Аз предложих на хората да излезем все пак на двора, откъде да го знаем този пожар колко е голям. Леле, като ме емнаха на смях – страхлива съм била, това пък сега защо, еее ае ся кво толкова… И не излязохме. После се оказа, че се запалило олиото във фритюрника на готвача долу, загасили го и това е бил пожарът (а впрочем можеше и не само това да бъде). А мен и досега ме е яд защо не си излязох сама, а малодушно останах с всички. Впрочем може и да съм си излязла, честно казано, не помня. Помня само поредната си непопулярна позиция.
И днес отново се връщам към онова, което ми е присъщо, а именно непопулярните позиции, като ще критикувам софийското метро. На което много ме е яд.
1. Да, знам, че няма как изведнъж да се построят двайсетина линии, които да обхождат града, така че на всеки петстотин метра да има спирка на някоя от тях (както в Париж). Аз и не искам нещо такова, наивен човек съм, но не до такава степен. Обаче тази една линия е далеч от това да е полезна на всички софиянци. Или на повечето. Или на половината. Лаудативната преса говори за 50-80 хиляди души, които го използват дневно. Тоест, метрото в настоящия си вид е полезно за определени хора в определени случаи (това ми напомни начините за самокритика на партията от едно време: в отделни случаи са допуснати изолирани слабости от отделни хора). Ако случайно живееш по трасето му. Или ако работиш по трасето му. И то близо до спирка. Действително, жителите на град Люлин сега вече могат много по-лесно да нахлузят празничния анцуг и да се качат да се повозят до мола на Стамболийски на зяй-пазар. Е, добре де, и да идат на работа или на училище. Не отричам, много им е полезно. Както и на жителите на Младост 1. Не виждам обаче никакви основания за всенародна еуфория по този повод, защото всенародна полезност няма. Оказва се, че с парите от моите данъци (които не са малко) и изобщо, данъците на всички нас баламите, които си ги плащаме, е построено нещо, което е полезно на отделни хора. Лошо няма, но на това някак си не се акцентира достатъчно в медиите, струва ми се.
2. Проектантът на този нов, блестящ строеж на 21-ви век в София малко се е разсеял, когато е ставало въпрос за техническото и електронно оборудване за таксуване на пътниците. Не знам някъде да има такава идиотска… бе не мога да я нарека дори и „система“, защото в системата има нещо системно, последователно, обмислено така, че да е свързано с останалите елементи. А тук… Я да видим:
- ако си случаен пътник, можеш да пътуваш само с билетче, което си си купил току-що и на място. Не може да си купиш билетчето днес, а да пътуваш утре. Не може да си купиш карнетка с десет билетчета, за да си имаш и да не чакаш на опашката на касата или пред автомата, който е толкова интуитивен, че просто ме заболява интуицията, като си помисля. Само току-що закупен. Защото скенерите, които сканират баркода на билетчето ти на входните турникети, нямало как да прочетат старо билетче, защото можели да четат само току-що продадени билетчета. Еми сега толкова можели.
- можеш да пътуваш и с електронен билет, който се зарежда с 10, 20 или 50 пътувания на касата (пак на касата!). Това добре, но електронните билети са по-дефицитни и от виетнамското кафе и тоалетната хартия по времето на социализма. Лично аз в продължение на седмица правих напразни опити да си купя такова, преди да успея.
- можеш, разбира се, да пътуваш и с абонаментна карта, която показваш на грубиянски подвикващата лелка от касата, преди да преминеш най-вдясно до нея през турникетите. Контрол live, дето се вика. Лесно се ориентираш къде е лелката по крясъците й, които ехтят из цялата станция: „Покаааазвайте си картитееееей!“ Историята мълчи как преминаваш, ако лелята в този момент пикае в тоалетната, или ако се е извъртяла с гръб към теб, за да обсъди рецептата за една много лека тортичка с другата леля, която би трябвало в това време да продава билети.
- и за десерт запазвам най-хубавото. С билетчето от метрото можеш да пътуваш само в метрото (и само незабавно, както вече казах). С него не можеш да пътуваш в трамвай, тролей или рейс. И с електронно билетче от метрото не можеш. И обратно, с билетче от трамвай, тролей или рейс не можеш да пътуваш в метрото. Вижте само колко добре премислена, удобна и приятелска за потребителите система на таксуване!
Та значи сега аз като инцидентен потребител на градския транспорт имам в чантата си талони за трамвай/тролей/рейс и електронно билетче за метрото. Само трябва да мисля навреме за докупуване на едните и дозареждане на другото. Смятам, че съм се уредила добре при съществуващите условия.
Защо, по дяволите?!
3. Няма да критикувам естетиката на влаковете – едно метро е повече функционалност, отколкото естетика, а естетиката е въпрос на пари. В нюйоркското метро влаковете са отвратителни, мръсни, издраскани с графити, по пода няма къде да стъпиш от плюнки и дъвки, обаче метрото си върви и хората си се возят невъзмутимо. Явно не намират за нужно да се трошат грешни пари за чистота и красота. И нашите метростроители видимо застъпват тази позиция. Обаче от гледна точка на безопасността е имало още какво да се направи.
- откритият перон. Да, не всички перони са закрити със стени откъм влака и това сигурно също струва пари. Обаче вместо да наклепат с убитобледорозова или жълтеникава боя една ивица на земята, която да не се престъпва от гражданите в името на безопасността, да бяха турили широка гумена ивица с бабуни на нея, както другаде по света! Защото има и слепи граждани, стари, недовиждащи, деца и пр. Надали струва милиарди, а като се има предвид, че имаме там десетина станции, няма да е толкова голям разход. Аз, разбира се, съм невротик, но този гол перон без никакви видими предпазни средства и с видим наклон към коловоза определено ме напряга.
- разстоянието между влака и перона. В Хонконг непрекъснато предупреждават в метрото: Mind the gap! Внимавай за разстоянието между влака и перона! Въпросното разстояние, за което трябва да внимаваш, като слизаш, е някъде около 4-5 см и примерно, можеш да си изпуснеш в него картата или да речем, телефона, ако много се постараеш. Но хората предупреждават. В нашето метро, понеже нали е по-ново, това разстояние е абе не чак цяла педя, но някъде между 20 и 25 см.
4. На четвърто, но не и на последно място, обслужването в метрото потресе до дъно моята чувствителна душа. То (обслужването, не метрото) с нищо не е по-различно от българския модел, но някак си не го очаквах в тези бляскави покои на техническата мисъл.
Оня ден например отивам да пътувам с метрото и правя пореден опит да си купя електронен билет. На моето любезно питане „Добър ден. Извинете, имате ли електронни билети?“ тварта на касата излая „Не!“ и загледа през мен, защото беше свършила разговора и нямаше какво повече да си кажем. Аз безмълвно побутнах към нея две по петдесет стотинки, тя безмълвно ми хвърли едно билетче. Ай ся, няма да се хабим да казваме разни излишни думички като заповядайте, благодаря, моля, довиждане и пр.
Отидох на перона. Докато чаках влака, явно някой беше престъпил въпросната жълта линия на безопасност, защото изведнъж се включи високоговорител, от който с пращене изрева левентски мъжки глас:
„Дръпни се веднага от жълтата линия!!!“ Директно така, без лигави извинения и благодарности, нали е пич.
Ето в този момент на мен за първи път през живота ми се прииска да емигрирам. Някъде. Все едно къде. Не се сещам за друга държава, където хората да се лаят така, освен може би СССР, но там не искам да емигрирам така или иначе.
Стана много дълго и не остана място да спомена и за обявяването на спирките, което е гордо само на български език, така де, който иска да разбира, да учи български в края на краищата, нали е европейски език.
Всъщност силните ми негативни чувства към софийското метро според мен до голяма степен се дължат на някакво неволно сравняване между него и други метра, в които съм се возила. Не че са толкова много: ползвала съм метрото в Париж, Брюксел, Будапеща, Ню Йорк, Пекин и Хонконг. Може и да забравям някое, де. Но много краткият и повърхностен сравнителен преглед показва следното:
- В Париж и в Брюксел можеш да си купиш карнетка от 10 билетчета (в Париж) или карта с 10 пътувания (Брюксел), които важат буквално с години. Случвало ми се е да изровя от чантата си билети, купени преди 3-4 години, и да си пътувам прекрасно с тях. В Ню Йорк, може би и в Пекин, за там не проверих, си купуваш карта и си я зареждаш с брой пътувания, колкото искаш. В Хонконг също, но я зареждаш с определена сума, защото там цената е различна в зависимост от това дали се возиш една спирка или десет, дали минаваш през тунела под залива или не, и пр. Навсякъде, разбира се, можеш да си купиш и отделно билетче, нищо че си чужденец, винаги пише и на език, който разбираш.
- Навсякъде електронните карти и билетите важат за всички видове транспорт в града, а не гордо само за метрото.
- В Брюксел таксуването на билетчето ти осигурява оттам нататък един час транзит, в който можеш да използваш всяко друго превозно средство на градския транспорт, без да плащаш друг билет.
- В Пекин и в Хонконг на перона откъм влака има стъклена стена с врати, които се отварят само когато зад тях е спрял влак и си е отворил и той вратите. Така че перонът е напълно обезопасен.
- Само в Будапеща срещнах нещо, отдалече наподобяващо касиерката от разказа ми по-горе. Навсякъде другаде персоналът на метрото е любезен и вездесъщ, винаги готов да ти съдейства при нужда.
Та значи, не го харесвам софийското метро. Обаче това заслужаваме – това имаме.
Родина, сине,...
Аз се возих веднъж на метрото, от Св. Неделя до Младост 1, ей така, да видим какво ще стане. Междудругото, историята с това метро започва през далечната 1988г. По това време едни хора, тогава в разцвета на силите си, бяха пратени в гр. Харков на курсове за правоспособност. То беше голяма гордост, нещо голямо и чисто, дето се вика. Минаха години, въпросните хора излязоха в пенсия, както и всички други, свързани по един или друг начин с проекта, които си мислеха, че тая работа става "така"...Не стана, естествено. Мотрисите може и да са руски, тунелите може и да са японски, но пък Общината с нейния световно непостижим мениджмънт си е наша.
ОтговорИзтриванеСега първата линия - удобна или не, вече е факт. Защо се радват хората ли? Защото на цялата ни мизерия и идиотизъм, все пак има нещо което да е станало. Такова отдавна не е било. Бойко може и да не е първопричината, но със сигурност има някакъв принос. Не е нормално да се радваме по този начин, но пък няма друг. Оказва се, че най-трудно се променят нещата, които не зависят от пари.
Прочее, ще минат години и хората, които си мислим, че тая работа е като оная работа....
Това за пенсионираните първи и неосъществени машинисти на метрото не го знаех, но то си е достойно за разказ.
ОтговорИзтриванеВсе пак има нещо, което да е станало... ами аз именно затова беснея: защото дори и това единично нещо, което е станало, е станало недомислено, криво, грубо и балканско. Защото става, все едно сме 70-те години на 20 век. Ако забелязваш, цялото ми мрънкане е насочено не срещу линията сама по себе си (защото наистина няма как с нашия бюджет да построим наведнъж двайсетина линии, че на всички да е удобно), а срещу разни свързани с нея явления, които поне на мен ми вгорчават непоправимо хипотетичната радост, че е станало. И губя вяра, ако въобще съм я имала, че един ден и нашата страна ще бъде като другите, а няма да е все башкА и то все откъм лошата страна. И се гневя, че децата ни живеят в това и свикват, че ето, у нас е така и това е положението.
Не мога да повярвам, че в страна, където има толкова добри лингвисти и преводачи, надписите и табелите на чужд (че и на роден) език са плачевно неграмотни. Че в страна, в която има толкова добри инженери и програмисти, не може да се направи единна система за таксуване в градския транспорт, независимо какъв вид е той (Или да се купи дори). Как може Москва, която е много по-голяма от България по население и не знам колкократно по-голяма от София като площ, да има система за означаване на задръстванията по улиците в реално време, безплатна и достъпна за всички, а при нас да няма дори замисъл за това? Защо сме поединично велики, а заедно посредствени?
Нещо много глобално го давам днес май... Спирам, имам много работа.
А, и още нещо. Вчера обърнах внимание на станцията на метрото на Университета: там има незабележима като цвят гумена лента с бабуни към края на перона. Там има, а на Интерпред няма. Не знам как е по другите станции, нямам време и желание да проверявам. Просто го отбелязвам, от една страна, в името на справедливостта, и от друга, като поредното доказателство за безхаберието и похуизма на метростроителите.
ОтговорИзтриванеДа започнем с лентата, че Мирко ме изпревари. На Университета има лента с бабуни. На Опълченска няма. На другите места скоро не съм слизала та не съм обърнала внимание. Хареса ми много това с "левентския мъжки глас". Ще взема да почна да слизам по спирките и да дразня тези левенти като им стъпвам по жълтите линии. Според мен обаче няма да го чуя в часове-пик. Поне досега не съм. Поне не на мойте две спирки.
ОтговорИзтриванеНа мен тази единствена линия ми върши супер работа! За четири минути съм си вкъщи.Благодаря ти, че и с твойте данъци се уредих така. Между другото аз я плащам тази линия не само с данъците си, но и с това, че докато се строи сега, например, линията за Лозенец, пътувам до там не с едно билетче, а минимум с 2, а то и с 3. И зимата пак така пътувах заради вече действащата линия. Така че няколко милиона лева са налели такива като мен с допълнителни билетчета в градския транспорт. Но пък са си 4 минути. Е, налага се и да вървя 4-5 минути от бюрото до перона и после още 4-5 минути да леглото си, но...
..............................................
Това е пауза в която обмислям какво съм казала
.............................................
То е истина.
..............................................
Само че аз не ползвам метрото когато отивам на работа и не го ползвам когато се връщам от работа. Понеже по това време на денонощието откак софиянци дойдоха да работят в София на перона не може да се слезе. Тълпата започва от стълбите. Бях достатъчно упорита, щото нали съм си купила билетче и не мога да го върна, а не искам да подарявам левче на метрото. Качих се на 5-6-тото влакче, на Сердика ме смачкаха, изтръгнах се от тълпата на Опълченска и - това беше. Сега пътувам с тролея. НО! НО! Тролеят е ПРАЗЕН!!! Не е като преди натъпкан и изкривен от претоварване. Да, задръстванията са си същите, защото тея от колите не са слезли под земята (имам предвид метрото). Тролеят се движи бавно, не за 4 минути, но е ПРАЗЕН! Седиш си, дишаш си, никой не ти диша в лицето, не те ръчка, не те настъпва, не смърди...
Така че: Да живей Метрото!
Никога (всъщност, возила съм се двайсетина пъти) не съм чакала на опашка за билетче. За огромно учудване - и двата автомата работят.
Апаратите на турникетите на СУ наистина ме впечатлиха с тъпоумието си, обаче забелязах, че с времето станаха по-схватливи и вече разчитат баркода за секунда, така че няма тълпи хора, блъскащи се в турникетите (главата е в мечтаната зона, ама гъзът не минава, не минава...Някой ще каже ли какво става? Онази леля на гишето? Не, тя само нещо ми се кара... Господи, как да мина бързичко, за да спре да крещи... По-бързо...)
Понеже, както казах току що по друг повод в едно писмо, явно хич не съм капризна и хич не съм невротична, не ме тревожат необезопасените перони. Основната причина е убеждението ми, че трябва да има естествен подбор и всички шебеци, които не знаят как да се пазят и как да уважават техниката, нямат място в цивилизацията.
Изобщо не ми е идвало на ум да търся електронни карти и билетчета. Докато мога - ще карам с хартиени. Вдруг вземат та вземат пример ако не от Брюксел, то поне от Чили, където си зареждаш картата с пари, апаратите си теглят колкото трябва (за възрастен или за ученик) и после още 2 часа можеш да се возиш с какъвто си искаш наземен транспорт в цената на същия билет. Както и обратното. Само не можеш два пъти да влезеш в метрото за тези два часа без да си платиш втория път. Едно метро и безброй автобуси за два часа. Ако искаш. Ако не - стой си в София. И нечего сравнивать.
Само за информация - моята педя е 21 см.
Ти защо искаш из цяла София да те обслужват така, сякаш искат да те залеят със сярна киселина, ама някой много лош не им дава, а само в метрото да са учтиви? Това е доста безпочвено желание, струва ми се.
И сега основното:
ОтговорИзтриванеПърва среща с метрото на СУ: Поради траура бяха отменили тържественото откриване. Качването на станцията този ден беше безплатно, сигурно защото не беше легитимна още. И аз се качих – не защото е безплатно, а защото отдавна чаках да се прибера с метро. Много ми харесва станцията. Не разбирам за какво служат точно на това място двете пътеки, но е приятно да бързаш по тях – все едно летиш. Гореописаните ядове с това как да вляза като турникетът не мърда. Чакам на перона. И сега това, заради което споменавам тази история: всички чакащи на пероните се усмихваха. Най-малкото имаха ведри лица. Твоето мрачно лице ще каже, че това е заради далаверата. На мен пък ми се ще да мисля, че е заради станцията, заради факта, че има макар и една, но – цяла линия. Замалко някак се усети надежда, че нещата може и да тръгнат на добре. Личното ми настроение беше също приповдигнато.... Знам, че няма да ме разбереш, но не може ли поне за метрото да мислим польожительно? Дори и когато не го ползваме.
Хе, че аз го ползвам метрото, защо да не го ползвам. И да, може да мислим положително, но само докато пътуваме в празния тролей или в колата в задръстването [озъбено-нахилено човече]. Тоест да мислим за него като за нещо голямо и светло, и чисто. И абстрактно. Защото конкретиката е такава, каквато я описвам, и такава, каквато и ти си я видяла: орди, тумби и паплачи (да, ок, и аз съм от тях, когато се возя), и всички останали мои бележки по-горе. Аз не че не се радвам на метрото и не че мрънкам, че само с моите данъци е построено. Дори съзнателно оставих "моите", ей така, като провокация. Ясно, че с на всички нас, дето си ги плащаме, данъците е построено, плюс според мен там има пари и от удръжките от заплатите на родителите ни. Ми няма значение, щом го има, ае. Обаче явно съм хранела прекалено големи надежди да е адски свястно, затова сега съм толкова разочарована. А не че не го ползвам, половината от седмицата с него джиткам следобед.
ОтговорИзтриванеА, тълпи хора пред турникетите има, как да няма, ей вчера гледах една такава и не разбирах какво става. Добре, че ми обясни ти. Людете се разчепатваха и надигнали чатал над турникета, благополучно минаваха без билет, защото автоматът явно не четеше билети точно в този момент. Не че могат после да го използват за нещо, де. Аз пък като гламар, какъвто съм си, чинно тракнах два пъти електронния си билет и си влязох таксувана, както си му е редът.
ОтговорИзтриванеКазвам, че няма тълпи от хора пред автоматите за билети. А пред турникетите има някакви бродещи и щуращи се, оглеждащи се объркано, блъскащи със слабини железата хора.
ОтговорИзтриванеИ освен това си изтървала едно изречение, което отново ти сваля маската на озъбено-нахилено мизантропско човече и разкрива твоята чиста, светла и наивна душевност, която абсолютно безпочвено вярва в доброто и в човека, и в светлото, чисто, просторно, функциониращо според здравия разум метро и затова после е много разстроена, разочарована, усмихнато-озъбена....
Ох, Боже...
Всичко ще си кажеш ти!
Сега ме клъцка отвътре едно съмнение. Че ако взема и променя стила на всичко горенаписано и го превърна в архаичен, ще се получи нещо като дописка на някой русенски следосвобожденски вестник, в която будни млади интелигенти страстно спорят за Барон фон Хиршовата железница, а отстрани, като беквокал, един мрачно ухилен Бай Ганьо и ги кани на влака..., не до Виена, само до Сливница, не повече...!
ОтговорИзтриванеЕто това са нашите 100 години.
Кой обаче е Фон Хирш и кой - бай Ганьо?
Няма да продължавам, че взе да става дебела работата. И все пак - фон Хирш няма да умре, математически е невъзможно...
1. За Люлин може и да е ОК метрото, но за Младост не е, все още. Колко хора от Младост, дето да пътуват с метрото до НИКЪДЕ и после да хващат пак рейсове за Младост 2,3,и 4 познавате?
ОтговорИзтриванеТам може и да стане работата, като се обхване Младост 3 и 4.
2.Не е поевтино да се спести от двайсет метра поликарбонат за стена. Просто е по-лесно.
3. Това за "кривите" е пълна глупост, явно автора е виждал влак за пръв път в метрото. Проблемът с кривите е решен доста добре по повечето гари и спирки по 2ра линия по дефилето. Значи - може. Дори и тук.
4. За чувството за естетика на метроловъра няма да споря, защото горните обяснения ми звучат като "мисли" на футболен запалянко, който се опитва да говори за своя отбор. Явно има съмишленици на най-високо равнище, но това не е болка за умиране.
Безкритичността е майка на регреса.
Но живота не спира и метрото някой ден ще бъде много по-добро.
moanka,
ОтговорИзтриванеЗа това в момента хората правят така. Поне масово мога да те уверя, че е така.
Например някой, живеещ в Младост 3 се качва на колата . Паркира си колата в Младост 1 и се качва в метрото.
След 12 мин. слиза в Центъра и забравя. Не си трови нервите в задръстванята и не стига за 1.5 - 2 часа, а само за 12 мин.
Има хора и пътуващи от Младост 4, които пътуват с кола до 11-та метростанция и пак се качват в метрото.
@ metro lover:
ОтговорИзтриванеПич, това тук е моят блог, ако случайно не си разбрал.
В моя блог се спазват моите представи за добър тон, а твоята особа някак не успява да се впише докрай в тях. Дори и в началото им не успява да се впише. Поради което емоционалните ти врясъци по-горе ще бъдат надлежно затрити дори без да ги дочета.
Прочее, не се чувствай повече задължен да се изхождаш на метеното именно тук, ако обичаш. Айде със здраве и у лево. Надявам се да съм улучила най-понятната ти стилистика на изказа.