Пуберска анкетка "Ако бях Х, то щях да съм У" - с призив за попълване

Ето че се върнах.
За всъщност краткото си отсъствие отвикнах да пиша тук. Сега трябва отново да свикна и дори ако е възможно, да ми стане приятно. Защото имам още много да разказвам.
Засега обаче недоверчиво гледам изпод вежди към блога и чакам. Вероятно Годо.
Междувременно из блог.бг се върти някаква пубертетска анкета. От типа "ако бях еди-какво си, то щях да бъда [подвид на еди-какво си].
Въпросното еди-какво си, доколкото разбирам, е определено произволно от някой си или някои си и неговият обхват включва както представители на флората и фауната, така и артефакти и абстрактни понятия.
Миленько.
Идеята ми хареса.
Не ми хареса да чета въпросните пуберски отговори на пуберската анкета.
Поради което ви предлагам сами да си отговорим на нея.
С доста старание копирах, хм, условните периоди ("ако бях Х, щях да съм У") и то така, че ние мързеливите да трябва само да добавим една дума. Е, по желание може и повече, нещо като обяснение или развиване на темата... но само по желание.
Понеже това упражнение ме изтощи, още не съм отговорила самата аз на въпросните условни периоди. Но и това ще стане.
Та!
Предлагам ги за отговаряне и от Ваши милости.
Мислим дека може да бъде забавно.
И така,


Ако бях цвят, щях да съм... синьо.
Всякакво синьо, по възможност светло, бледо и средно лилаво, само че БЕЗ ТУРСКОСИНЬО и сигнално синьо.

Ако бях цвете, щях да съм... онези жълти хризантеми, които цъфтяха някога на семейната вила, която вече не е семейна вила, а много даже продадена и освен това там вече няма такива хризантеми. Те се бяха промушили през плета на съседката леля Дафинка тайничко, издигаха се по-високи от мен и падаха като жълт водопад в буренясалата леха с ягоди от нашата страна. Толкова ги обичах! Цъфтяха август и винаги август режехме огромни наръчи от тях и носехме в къщи, където ги слагах по всякакви вази и те ме топлеха без жега през август още дълго време.
Понеже обаче защото на човек не му увира главата и все се мъчи също като пубер да възпроизведе мига, в който му е било готино (още помня моите такива напъни и горчивите разочарования, които закономерно следваха), аз не мирясах, докато съпругът не ми донесе много тайно изкопани от някаква хотелохижа две такива грудки. Как само им се зарадвах! Колко им треперих първата зима, че и втората! Междувременно се оказа, че случайно и небрежно са ми подарили още от тях, толкова трудно намираните жълти цветя, както им е кодовото наименование у нас. Вече две години им треперя, те, милите, растат и хубавеят. Тази година вече имаше и за нарязване и занасяне в къщи.

Ако бях дреха, щях да съм... панталон, естествено.
Най-вероятно дънки, светлосини.
Въпреки че първите двайсет и кусур години от живота си почти не съм носила панталони. Е, сега си отживявам.

Ако бях подарък, щях да съм... нещо високотехнологично и със супер много функции, които никога не се използват всичките. Дори част от тях не се и знаят.

Ако бях дърво, щях да съм... кестен.
От онези, които растат в Парка на свободата (!) близо до басейна с лилиите. Около дънерите им има кръгли пейки. А когато в ранната есен кестените падат и пукайки се, се изтъркулват под краката ти, лъщят толкова вкусно!


Ако бях плод, щях да съм... ябълка вероятно, но не съм много сигурна. Може и зелена джанка.
Уточнение: БГ ябълка, леко кисела, евентуално и умерено червива.

Ако бях сезон, щях да съм... май все пак лято.
Ако може, без комарите.

Ако бях природно явление, щях да съм... дъжд, разбира се. И да тракам по покривите и по капандурите, и от време на време да се забивам в стъклата с някой порив на вятъра. Умирам за шума на дъжда. Толкова е сладко да спиш и да го слушаш с някаква частичка от мозъка си.

Ако бях небесно тяло, щях да съм... спътник на някоя друга планета. Верен.

Ако бях сграда, щях да съм... голяма вятърна мелница като тези, които в Нидерландия изпомпват водата между дигите. Не знам защо, просто това ми хрумна сега.

Ако бях мебел, щях да съм... легло, в което да е удобно да се изпружиш и да си четеш, без при това да си разлееш кафето или размажеш шоколада по страниците/завивките/себе си.

Ако бях книга, щях да съм... ХАХАХАХА б*си тъпия въпрос!
Някой алманах със сигурност. От всичко по малко, та нищо.

Ако бях дума, щях да съм... "моля" - не в смисъл на "моля се", а в смисъл на "моля, заповядайте, ако обичате, не бихте ли били така добри, стига да не ви притеснявам...".

Ако бях филм, щях да съм... Седморката на Блейк. Важното е да не забравям да не се вземам на сериозно.

Ако бях танц, щях да съм... някой индиански танц, който се танцува с яко набиване на петите и без много подскачане. Е, добре де, блус.

Ако бях напитка, щях да съм... бира, какво друго. Бяла нефилтрирана, от тази без консерванти, която се разваля много бързо, ако не я изпиеш навреме.

Всъщност просто вода - чиста планинска вода от извора или в краен случай от рилския водопровод (не знам дали остана още в София от него). Няма толкова вкусна вода никъде по света и у нас. Поне никъде, където съм ходила досега.

Ако бях число, щях да съм... 4 или 6, но не съм сигурна кое от двете.

Ако бях град, щях да съм... Е, София, разбира се. Моята си София пък. Онази със зоологическата градина срещу Спортната палата и огромните, разноцветни, уханни рози в градинката на Червената армия. И с още много неща, за които няма място тук сега.

Ако бях изобретение, щях да съм... електричеството.

Ако бях песен, щях да съм... ъфффф... Привередливые кони, но изобщо не знам защо. Това е един абсолютно първосигнален и моментен отговор. Иначе - въпросът е почти като този за книгата. Егати.

Я, те свършиха...Урря-я-я-я-я!