Днес бях на погребение.
Църквата на Софийски централни гробища е с доста простичка мозайка на пода. И правилно, иначе този човекопоток, който минава оттам, ще протърка всеки един под. Човекопотокът е добре организиран. Изнасят един покойник - внасят друг. Делово указват на опечалените роднини, близки и приятели как да застанат, откъде да преминат и какво именно да направят. Всичко върви по график със стабилно закъснение от 30-на минути, съвсем както в обредните домове за сключване на граждански брак.
На входа на църквата стои нелепа на вид жена и раздава свещи на опечалените. Не че просто така ги дава, очевидно е от погребалната агенция и си върши работата. Облечена е като за чалга-маратон, а под изрусените накъдрени патли, свободно веещи се около главата й, наднича едно страшно и много старо лице.
Двама от опечалените са по къси панталони. Ми то в тази жега. Изглежда на никой не му прави впечатление. Още повече, че поне половината от присъстващите подават ноктести голи крака от силно изрязани сандали.
Попът пее рутинно-опитно, без да се напъва много, и гласът му резонира приятно из малката и доста непретенциозна църквица. Какво ти непретенциозна, направо си е грозна. За сметка на това доста вървежна. Ако някой още се съмнява, че религията е бизнес, да иде на гробищата и да види.
Четирима гробари ловко и много професионално спускат ковчега и с лек нюанс на нетърпение в гласа учтиво подканват опечалените да дойдат, аджеба, да хвърлят по бучка пръст върху него, преди те да са заринали с лопатите си. Това е един от най-неприятните звуци, които съм чувала - глухият удар на бучката пръст върху капака на ковчега. В момента дори не мога да се сетя за по-неприятен.
После заработват синхронно с лопатите и за по-малко от минута са готови. Около пресния гроб остават близките, които неловко подреждат цветя отгоре му. Още преди края на деня вероятно ще ги окрадат, но няма значение.
Гробарите учудващо неусетно се изсулват между хората и внезапно всеки се озовава до вехт и очукан велосипед, подпрян до някоя надгробна плоча наблизо и много странно слял се с нея, така че е станал почти невидим. Промушва дръжката на лопатата в специално привързан за тази цел към седалката кирлив и лъснал от мас ремък, наглася оръдието си на труда, което още има тлъста, прясна, черна земя по острието, полугласно разменя няколко реплики на новоцигански с останалите.
Най-младият от гробарите е купил четири бири, които висят кротичко в найлоново пликче, закачено отляво на кормилото на велосипеда му. Няма страшно, няма кой да ги вземе, докато те зариват гроба, хората са заети с друго. Подават си по една бира и яхват колелата. Алеята се е простряла надалеч под топлото обедно слънце, кичесто-зелена и много тиха под шарената сянка. Те потеглят, без да бързат, въртят педалите бавно и сякаш плават във въздуха, докато се отдалечават пред погледа ти, като едни цигански ангели на колела, които са си свършили работата и си отиват. На по бира.
Църквата на Софийски централни гробища е с доста простичка мозайка на пода. И правилно, иначе този човекопоток, който минава оттам, ще протърка всеки един под. Човекопотокът е добре организиран. Изнасят един покойник - внасят друг. Делово указват на опечалените роднини, близки и приятели как да застанат, откъде да преминат и какво именно да направят. Всичко върви по график със стабилно закъснение от 30-на минути, съвсем както в обредните домове за сключване на граждански брак.
На входа на църквата стои нелепа на вид жена и раздава свещи на опечалените. Не че просто така ги дава, очевидно е от погребалната агенция и си върши работата. Облечена е като за чалга-маратон, а под изрусените накъдрени патли, свободно веещи се около главата й, наднича едно страшно и много старо лице.
Двама от опечалените са по къси панталони. Ми то в тази жега. Изглежда на никой не му прави впечатление. Още повече, че поне половината от присъстващите подават ноктести голи крака от силно изрязани сандали.
Попът пее рутинно-опитно, без да се напъва много, и гласът му резонира приятно из малката и доста непретенциозна църквица. Какво ти непретенциозна, направо си е грозна. За сметка на това доста вървежна. Ако някой още се съмнява, че религията е бизнес, да иде на гробищата и да види.
Четирима гробари ловко и много професионално спускат ковчега и с лек нюанс на нетърпение в гласа учтиво подканват опечалените да дойдат, аджеба, да хвърлят по бучка пръст върху него, преди те да са заринали с лопатите си. Това е един от най-неприятните звуци, които съм чувала - глухият удар на бучката пръст върху капака на ковчега. В момента дори не мога да се сетя за по-неприятен.
После заработват синхронно с лопатите и за по-малко от минута са готови. Около пресния гроб остават близките, които неловко подреждат цветя отгоре му. Още преди края на деня вероятно ще ги окрадат, но няма значение.
Гробарите учудващо неусетно се изсулват между хората и внезапно всеки се озовава до вехт и очукан велосипед, подпрян до някоя надгробна плоча наблизо и много странно слял се с нея, така че е станал почти невидим. Промушва дръжката на лопатата в специално привързан за тази цел към седалката кирлив и лъснал от мас ремък, наглася оръдието си на труда, което още има тлъста, прясна, черна земя по острието, полугласно разменя няколко реплики на новоцигански с останалите.
Най-младият от гробарите е купил четири бири, които висят кротичко в найлоново пликче, закачено отляво на кормилото на велосипеда му. Няма страшно, няма кой да ги вземе, докато те зариват гроба, хората са заети с друго. Подават си по една бира и яхват колелата. Алеята се е простряла надалеч под топлото обедно слънце, кичесто-зелена и много тиха под шарената сянка. Те потеглят, без да бързат, въртят педалите бавно и сякаш плават във въздуха, докато се отдалечават пред погледа ти, като едни цигански ангели на колела, които са си свършили работата и си отиват. На по бира.
По-неприятен, мисля, би бил звукът от глухи удари върху капака на ковчега от вътрешната му страна. Колко народ тогава ще се почувства прецакан, всеки по своему...
ОтговорИзтриванеА къде е онзи циганин с делови вид, който отива при опечалените, изказва им искрени съболезнования и предлага да им помогне като за 100-200 лева им направи рамка, метална масичка и пейка? После, когато си потърсиш пейката и масичката, с прискърбие ти съобщава, че са ги турИли, ама някой ги е изкъртил, за да ги предаде за скраб. И си оставаш само с рамката.
А къде са продавачките на цветя, които с букета ти дават и бонус безплатен съвет да откъснеш дръжките до самите цветове, за да не ти ги откраднат колежките й тутакси. Дори ти предлагат да ти ги отрежат.
Обаче, слушай, това за циганските ангели е страхотно!
Този път, ако щеш вярвай, никой от гробарската бригада не предложи нищо. Мисля, че по едно време дочух скромно "да оставим едно телефонче", но сигурно ми се е счуло, защото веднага след това те литнаха към велосипедите си по вече описания абсолютно фееричен начин. А гледката как се отдалечаваха е една от най-красивите, които съм виждала напоследък.
ОтговорИзтриванеИзобщо нямаше и поп, причакващ на вратата на църквата, за да си му платиш сто и дваесе лева и колкото дадеш отгоре за мозайката на пода на църквата, нито ръководител на хор, който да ти иска още шеесе лева, защото хорът случайно бил там и така се разчувствал, че запял съвсем спонтанно, нито пък гробарите си поискаха по дваесе-четиресе лева... т.е. почти нищо такова от стандартния набор, който сякаш е специално композиран, за да изважда твърде успешно, пък макар и временно, хората от скръбния им ступор.
А за цветята - ноу-хауто го имаме; ама май е някак неприлично да полагаш цветя с откъснати дръжки, а най-близките роднини, които ги редяха после върху купчината, не се сетиха да ги окършат, така че въпросните растения със сигурност вече са участвали поне за втори път в кръговрата на цветята в природата в рамките на СЦГ. Екология и анти-консуматорски нагласи са това, какво знаем ние...