Понеже обаче Колчакова ми я е подала, няма шест-пет, ще отговарям.
Първото нещо, което си помислих за Антигуа и Барбуда, беше:
"Товамайбяхаедниостровинякъденонезнамточнокъде".
Второто нещо, което си помислих, беше за нашата учителка по география.
В началното училище много ме беше страх от учителката ни по география. Тя беше огромна, не дебела, а просто огромна, тресеше се, като ходеше, и винаги гледаше злобно, или поне така си го спомням. Като влезеше в клас - след "Клас, стани! Клас, мирно! Здравейте, другарко Едикоя си! Едикойси "а" клас е готов за час по география" - с пъшкане се отпускаше на стола, хвърляше мрачен поглед над необятните си бузи и вадеше...
...УЧИТЕЛСКИЯ БЕЛЕЖНИК.Това страховито пухкаво бележниче с тъмносиня полиетиленова подвързия криеше в себе си целия ужас на вселената през няколко прекалено дълги мигове, преди тя да го отвори, да се взре в него, да помълчи (!) и да назове Първата Жертва.
Първата Жертва излизаше на дъската с подгъващи се крака и започваше заекващо и пресипнало да разказва урока.
През това време все-още-не-жертвите поемаха малко въздух и се радваха на няколко минути покой. Докато Първата Жертва не си седнеше и не дойдеше време за избирането на Втората Жертва...
Не знам защо толкова страх ни вдъхваше тази жена. Не бих казала дори, че тя е виновна за това, че страдам от ярко изявен пространствен кретенизъм, географическа неграмотност и геополитическа дезориентация. Вероятно да не е. Това че не мога да се ориентирам като хората, не знам къде по-точно е Беринговият пролив, нито Апалачите, нито Сейнт Кийтс и Невис, а също така не знам къде се намират още много и много географски обекти; това че нямам представа къде се произвежда пшеница, а къде - сорго и овес, да речем; къде се копае манган, къде - въглища (ако изобщо някой още ги копае), а къде - самородно злато; това че не знам повече от 20 столици на държави съотнесено с тези държави, надали е нейна грешка.
Само дето винаги когато за пореден път установя някое свое такова незнание, и се сещам за учителката по география от началното училище.
Е, анкетата умира тук. Освен ако някое непознато другарче не рачи да я поеме и тогава аз ще го попитам какво си мисли в една дума за Андора.
Може ли? Може ли да взема диагнозата ти за географския кретенизъм и да си я припиша? Много точно ми се вижда формулирана спрямо мен. Аз имам само едно мъъничко извинение, което не знам защо не важи за теб. На вас в осми клас не ви ли сменяха учебните програми? Нашта се смени и по този повод ние щастлуво прескочихме 1-2 учебника по география. А останалите ни ги преподаваше едно гнусно ниско дебело изродище, което не знаеше немски, но държеше да говори на него, съскайки изречения от типа на :"Ди планетен ди бевеген зи зиххх". В повечето случаи обаче ни изпитваше на дъската да възпроизвеждаме от една шейсетстранична тетрадка данните на глава от населението за производство на яйца, жито, сорго (да речем)за еди коя си година. Но все пак сигурно всичко опира до собствените ми малформации.
ОтговорИзтриванеХа, със сигурност са били сменени програмите и при нас, ние с теб все пак сме от един випуск сякаш.:-) Не знам какво сме прескочили, защото като не го знам, как да знам, че не го знам? Явно обаче прескоченото е било критична маса. Разбира се, че ти подарявам диагнозата, щом си я усещаш и ти много близка.:-)
ОтговорИзтриванеКак пък си помните програмите по география от 8ми клас...незнам. Явно споменът е наистина неизличим, хахаа!!
ОтговорИзтриване